Премиерът Румен Радев: Завръщането на цар Самуил в България лекува всяко съмнение в общите ни духовни сили като народ
03.10.2026
Днес, след 1000 години, в Родината се завръщат не просто тленните останки на един от най-великите ни владетели. Днес ние посрещаме неговия дух, неговата непримиримост, неговата безпределна вяра в Oтечеството и заветът му да пазим България. Това заяви министър-председателят Румен Радев в словото си по време на тържествената държавна церемония „България посреща Цар Самуил“. Премиерът посочи, че завръщането на цар Самуил в Родината е събитие, което хвърля мост през вековете, лекува всяко съмнение в общите ни духовни сили като народ и неверието в нашето бъдеще. „България е била и ще бъде!“, подчерта Радев.
По думите на министър-председателя не е случайно, че близо 60-годишните усилия да бъдат върнати тленните останки на цар Самуил в Родината, дават плод именно днес, когато неверието, безродието и разделението отново се просмукват в обществото ни. Именно настоящото историческо събитие и усилията, с които то е съпроводено, показват, че когато обществото ни застане зад значима национална цел, можем да успяваме независимо от препятствията.
Министър-председателят припомни историческия път на цар Самуил и непреклонния му стремеж в отстояване на българщината, включително с цената на множество тежки битки. „Последният епизод от живота на нашия велик владетел е достоен за библейска трагедия. След поражението при Беласица през 1014 г. Самуил е ранен, а войската му пленена. Нашият цар умира при вида на ослепените си войници. Какво по-голямо свидетелство за благородство от сърцето на владетеля, което се разкъсва при страданията на своите поданици?“, посочи Радев.
Премиерът припомни, че от тези смутни времена ни дели цяло хилядолетие, през което са погинали много империи, а България е възкръснала два пъти.
В словото си Румен Радев благодари на всички българи, дипломати, учени и политици, които през изминалите шест десетилетия са били част от стремежа тленните останки на цар Самуил да бъдат върнати в България. Специална благодарност Радев отправи и към гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис, като отбеляза, че постигнатото споразумение укрепва още повече стратегическото партньорство и приятелството между България и Гърция.
„Днес европейците се учим да четем историята със стремеж за принадлежност към своята родина, но и към културата, която ни редее в целия европейски континент. Затова и Европа не трябва да отваря стари рани, а да работи за мира като върховно благо“, заяви още премиерът Румен Радев.
Слово на министър-председателя Румен Радев
Уважаеми сънародници,
Скъпи братя и сестри,
Този площад помни много паради и шествия. През него тече шумната река на нашата история. Но днес сме се събрали заедно, за да изпълним една вълнуваща мисия и един отдавна очакван дълг.
Пред нас са тленните останки на цар Самуил. Нему се падна тежката орис да брани родината в бурния ветровал на Балканския полуостров, в съседство с могъщата Византийска империя, да отстоява земите ни и на Изток, и на Запад, да понася удари в гръб, често и от своите близки.
Летописите пазят следите за величието на много български владетели. Визионерът Аспарух определил тази благословена земя за наш дом. Войнът Тервел спасил християнския Константинопол от обсадата. Свети цар Борис I Покръстител, приютил учениците на светите братя Кирил и Методий. Неговият син Симеон Велики разгърнал културното влияние на България и целия славянски свят.
Но историческата съдба, както и човешката, е изменчива. След години на възход настъпват времена на тежки изпитания. Пада старопрестолният Велики Преслав, а Самуил и неговите трима братя наследяват една осакатена и отслабена България. Великата България на Симеон угасва в сложни игри на тронове, в които междуособиците и разделението съсипват векове на държавнически градеж, военни победи и дипломатически успехи. И този урок трябва да помним!
На Самуил се пада тежката участ да прекара живота си в непрестанни войни, в отстояването на българщината, и така 40 години. Да изживее триумфа на Траянови врата и поражението при Сперхей. Да понася болката от раните редом с войниците си. След векове именно накриво зарасналата ръка ще помогне на археолозите да идентифицират тленните останки под позлатената ризница и царската плащеница на остров Св. Ахил.
Цар Самуил води изкусна дипломация, за да опази земите и живота на българите, прекарва дните си на кон, за да съхрани държавното единство на България.
Последният епизод от живота на нашия велик владетел е достоен за библейска трагедия. След поражението при Беласица през 1014 г. Самуил е ранен, а войската му пленена. Нашият цар умира при вида на ослепените си войници. Какво по-голямо свидетелство за благородство от сърцето на владетеля, което се разкъсва при страданията на своите поданици!
От тези смутни времена ни дели цяло хилядолетие. В него погинаха много империи. България възкръсна два пъти.
Днес европейците се учим да четем историята със стремеж за принадлежност към своята родина, но и към културата, която ни радее в целия европейски континент. Затова и Европа не трябва да отваря стари рани, а да работи за мира като върховно благо.
Затова и днес изразих най-дълбока благодарност към министър-председателят на приятелска Гърция, Кириакос Мицотакис за мъдростта и куража заедно да постигнем това историческо споразумение и да върнем тленните останки на нашия цар, където е земята му. Едно споразумение, което укрепва още повече стратегическото партньорство между нашите две страни и приятелството и доверието между българския и гръцкия народ.
Благодаря на всички българи, дипломати, учени, политици, които за тези 60 години не преставаха с усилията да си върнем царя. И тези усилия показват, че когато застанем заедно зад значима национална цел, ние можем да успяваме независимо от препятствията.
Днес един символ на държавническа доблест и на воински добродетели ще намери своя вечен дом в "Света София", там, откъдето е тръгнал. И не е случайно, че неговият гроб бе открит 1000 години след гибелта му. Едва ли е случайно, че 60-годишните усилия да си го върнем дават плод днес, когато неверието, безродието и разделението отново се просмукват в обществото ни.
Защото днес, след 1000 години, в родината се завръщат не просто тленните останки на един от най-великите ни владетели. Днес ние посрещаме неговия дух, неговата непримиримост, неговата безпределна вяра в отечеството и заветът му да пазим България.
Този акт хвърля мост през вековете, лекува всяко съмнение в общите ни духовни сили като народ и неверие в нашето бъдеще. Защото България е била и ще бъде!
Вечен покой и слава на воина и пазителя на нашия народ - цар Самуил!
